Нека поговорим за традиция. За мостовете между вековете и неуморно крачещият по тях в търсене на баланс между конвенционалност, оригиналност и иновативност съвременен стил. За неугасващата естетика на фунционалния дизайн във вечна служба на ползвателя и в единство със средата, в която се ражда, разцъфва и диша. Историята започва в страната на цветята сакура и изгряващото слънце, където изкуството да обуздаеш пространството се вдъхновява от
хармонията и елегантността на японските градини.
Традиционните плъзгащи стени, известни като “fusuma” и “shoji,” имат дълбоки корени в японската култура и архитектура. Тези стени са изработени от специални материали и са съчетание от функционалност, естетика и символика. Представляват плъзгащи пана, които позволяват бързо преустройство и промяна на интериора, създавайки различни конфигурации за нуждите на момента. Ефирните пълнежни листове пропускат светлината дифузно през стените, създавайки мека, интимна атмосфера. Използваните материали са подбрани да създават усещане за свързаност с природата. Това отразява традиционния японски подход към хармонията между вътрешното и външното пространство.
Fusuma (плъзгащите стени):
Залагасенаестествениматериаликатодърво, коетоосигурява стабилност на паното и позволява плъзгането му. За запълването на fusuma се използва картон, обработен с лак и залепен върху дървената рамка. Този картон често е бял и предоставя възможност за рисуване или прикрепяне на тънки хартиени пана с изобразени сцени или абстракции.
Shoji(плъзгащитепрегради):
Както и при fusuma, дървена рамка се използва за shoji, обикновено от кипарис или смърч. За запълването се използва специална тънка хартия, известна като “washi.” Washi е направена от влакна на мулберовото дърво или други растения и е изключително фина, позволявайки на светлината да преминава през преградата.
На края на 19-ти век, когато индустриализмът танцува своя тежък танц, японската естетика търси нова сцена да разцъфне. В една коренно различна атмосфера, Новият свят разпалва революция на стиловете. Стилистиката на черните ажурни стоманени прозорци е изкована под чуковете на масовото технологично производство и доминира фасадите на тухлените здания и фабриките.
Прозорците и вратите, просечени от така характерните черни решетъчни рамки, придават специфичен чар и усещане за модерна грация, а естествената светлина се влива в пространствата през тънки стъклени панели.
Лофтовете в Ню Йорк, студиата в Лондон, автентичните производствени и обществени сгради стават сцената, на които се танцува индустриалният балет. Желязо и стъкло се преплитат, Crittall стилът излиза на сцената, принасяйки със себе си този неповторим нов дух на времето. Под
музиката на машините пристъпва новата ера, сливаща традиция с модерни иновации.
Стоманата е архитектурен герой. Прозорците са с колосални размери и обливат с естествена светлина грандиозните вътрешни пространства с отворен план. Сградите придобиват индустриален авангард, а стилът става легендарен.
Нова сцена за този неуморен танц е съвременния минималистичен дизайн – наследник на изминалите епохи и възродител онази японска чистота и елегантност, която свързва пространствата и играе с контрастите. Стъкло и метал, светлина и сянка, плът и ефир – симбиозата
между крайностите вдъхва виталност на дизайна.
Ако в миналото стоманата е безспорният протагонист, в наше време стъклото се преборва за главната роля. Рисовият картон от японските традиционни къщи е заменен с богатата палитра от различни видове закалено стъкло.
Дизайнът не обича думите – предпочита да говори през формите и светлината. Минимализмът е изкуство на опростяване, извличане на есенцията и отстраняване на излишното. Израз на хармонията между функционалност и естетика, където всяка линия, цвят и форма имат своето значение. Този стил не украсява, а създава атмосфера на сдържана красота и баланс докато превръща интериора в сцена, на която всеки детайл е част от архитектурния спектакъл.
